Средновековната църква „Св. Георги“ се намира в централната част на град Варна. Достигнала до наши дни в руинно състояние, нейните основи са разположени на територията на старите Римски терми, в югозападния им край.

История:
Точното време на изграждане на този старинен храм не е известно, но съществуват доказателства, че това е станало през средновековието (XIV в.), когато църквата е влизала в границите на защитения с крепостни стени средновековен град.
Черквата просъществува и в годините на османското робство, въпреки че при последвали поправки загубва средновековното си великолепие. Типично за това мракобесно време, християнският храм е малък и полувкопан в земята, така че да не се различава от околните къщи. Вероятно през този период в черковния двор е била изградена малка костница, иззидана до основите на висока архитектурна част от римските терми, която била наричана „Римската кула“, а площадчето до нея „Кале мегдан“. Въз основа на написана на гърба на храмовата икона „Св. Георги“ година - „1605“, се предполага, че черквата е била възстановена на посочената дата.
Важна подробност от историята на храма е, че именно в тази черква се извършва за първи път богослужение на български език, след векове на османско подтисничество и духовно гръцко робство. Това става след застъпничеството на руския вицеконсул Александър Рачински, който след двегодишни усилия и преговори с гръцкия митрополит Порфирий, успява да получи разрешение за извършване на богослужение веднъж в седмицата на църковнославянски език. Първата служба на славянски език е извършена в черквата „Св. Георги” на 12 март 1860 г. На паметното събитие, с голямо въодушавление, се стичат много българи от Варна и околните села.
Средновековната църква „Св. Георги“ оцелява през османското робство и макар в доста лошо състояние, Освобождението (1878 г.) я заварва действаща. След това, още няколко десетилетия продължава да се почита като свято място, до 1948 г., когато социалистическата власт решава да я събори, за да не пречи на разкопките на римските терми. Намира се група ентусиасти – комсомолци, които само за един ден разрушават старинният храм. Не минава много време и извършеното светотатство и кощунство се отразява на техния живот - всеки един от тях загива при нещастен случай.
Престолът от разрушената църква и храмовата икона на Св.вмчк.Георги са пренесени в близката черква “Свети Атанасий”. Иконата днес не се намира там, но престолът е поставен в южната част на олтара и на него винаги се служи на Гергьовден и се счита за втори храмов празник.

Архитектура:
Планът на средновековната черква „Св. Георги” и бегла представа за нейната декорация са изяснени при археологическите разкопки на термите. В архитектурно отношение храмът е представлявал едноапсидна кръстокуполна черква от типа „стегнат кръст”, с притвор и с външни размери около 12,10 м на 7,30 м. Притворът е с размери 2 х 5 м, а наосът – 8 х 5 м. Два пиластъра - анти в източната половина и два при стената между наоса и притвора с размери 0,80 х 0,80 м формират подкуполно пространство с почти квадратна форма с размери 3,50 х 3,40 м. Тези две двойки пиластри са поддържали кръстните рамена на подкуполен барабан. Първоначално абсида е била многостенна отвън с ширина 4,30 м и дълбочина 1,40 м. По-късно храмът е бил удължен с около 3,50 м на изток, като абсидата е била разрушена до основи. Новата абсида с ширина 2,60 м и дълбочина 0,80 м е изсечена на 1,05 м над пода в западния тухлен зид на римските терми. Вляво е била оформена проскомидийна ниша с ширина 0,80 м и дълбочина 0,30 м.
Градежът на черквата е от обработени камъни със средни размери, споени с бял хоросан, като зидът е бил подравняван със сантрачи. Стените са фондирани в по-стария строителен пласт на римските терми.
Фасадите са били красиво декорирани с тухлени редове, слепи арки, подпокривни корнизи в стил „вълчи зъби”, глазирани панички и четирилистни розети, както и каменни релефи, изобразяващи лъвове, кръстове и розети. Този стил на фасадна декорация е типичен за българското средновековно строително изкуство и е добре познат от църквите в Несебър, Търновград, Червен и др.
Строителният метод, архитектурният стил и плановото решение дават основание църквата да бъде датирана към втората половина на XIV в.
Днес източната част на черквата (с апсидата) е напълно разрушена, а стените, запазени на височина до 1,50 м, са обрасли с растителност. Въпреки че храмът се намира на територията на археологическия паметник „Старите римски терми“, мястото на тази някогашна представителна църква не е обозначено.



Източници:
1. „Петдесетгодишнина на първата българска църква „Св. Архангел Михаил” в град Варна 14 февруари 1865 – 1915 година” (очерк), издава Варненското черковно настоятелство, Варна, 1915 г.
2. Виолета Димова. Църквите в България през XIII-XIV в. София, 2008 г.
2. Сайт „Българската древност“ - http://historicalcities.narod.ru/photo-varna-sv-georgi.html